Малките ампутирани деца от войната на Израел срещу Газа – Хур Нусеир

Дейр ел-Балах, Газа – Малката Хур Нусеир, със своите страховити, озадачени очи, седи на легло в Ал-Акса Болница мъченици, озъртам се.

Тя се лекува, откакто беше единственият оживял, избавен отдолу под руините на дома на фамилията си.

Семейството й, в това число татко й, майка й и трима братя, бяха убити, когато израелска бомба падна покрай дома им в Дейр ел-Балах на 27 януари.

Хор е единствено на година и половина и има доста да се възвръща, защото нейната покруса се простира оттатък загубата на фамилията й.

Докторите трябваше да ампутират напълно лявата й ръка и пръстите на дясната й ръка. Тя също има доста рани по главата и краката.

Тя стартира да плаче и да трепери, до момента в който гледа хората, събрани към нея, а вуйна й Фатима Нусеир се пробва да я утеши.

„ Тя е в тежък потрес и се опасява от непознати лица “, споделя Фатима пред Ал Джазира.

24-годишното момиче е останало с Хор в болничното заведение, с цел да се грижи за нея, до момента в който се лекува.

„ Хор плаче за майка си цяла нощ. Тя споделя доста неща, които не мога да схвана, само че разбирам, когато споделя: „ Мамо! Мамо! “, споделя Фатима през сълзи.

„ Грижа се за нея по през целия ден, само че никой не може да размени майка й и татко й. Сърцето ме боли от тъга по нея. “

Лекарите в болничното заведение Al-Aqsa Martyrs споделят, че Хур се нуждае от спомагателни интервенции и лекуване, някои от които не могат да бъдат открити в Газа, тъй че може да се наложи да пътува, наред с други неща, да й бъде подложен протезен крак, който да размени изчезналия й ръка.

„ Това, което е изтърпяла, е отвратително за всеки възрастен, да не приказваме за дете “, споделя Фатима. Трудно е да отвлечете вниманието или да утешите детето поради естеството на пострадванията му.

„ Хор не може да вземе играчка поради ампутациите си “, изяснява вуйна й, пробвайки се да откри метод да я разсее.

„ Загубата на ръка в нейната нежна възраст, дружно със фамилията й, изключително майка й, е опустошително. “

Хор беше радостно, общително малко дете, споделя Фатима. Но в този момент нейното психологично здраве е потърпевшо доста и тя изпитва компликации с наличието на други хора към себе си.

Тя плаче съвсем непрестанно и е мъчно да я успокоя.

„ Хор към момента не беше отбита, тъй че разчиташе още повече на майка си.

„ Защо това дете би трябвало да претърпи такава загуба, когато обезверено се нуждае от родителите си? “ Фатима се оплака.